Şipkada verilen savaşın yıl dönümünün anısına ve
orda şehit düşen 8200 askerin (atamızın) anısına paylaşıma koyuyorum
aynen BGdir den alıntı bulgarca, anlamıyan merak etsin sorrun bilene
diye TR tercumesini yapmadım.







боеве на Шипка

На 11 (23) август 1877 г. е най-тежкият ден от отбраната на Шипка.
Боевете, разиграли се на най-високите точки на Шипченския проход са
известни още под името Шипченска епопея. От 9 (21) до 11 (23) август
1877 г. на връх Св. Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово
гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген.
Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, попълва армията
си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна
войска - без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския
проход. Движението на турските войски остават неизвестни за руското
командване и то ги очаква на друго място. Предвижданията им са, че
армията на Сюлейман паша ще се опита да премине Стара планина през
Твърдишкия проход, се оказват погрешни.



Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман
паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите
бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски
дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления
"са крайно необходими". Но ген. Ф. Ф. Радецки, който е разположен на
фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към
Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен
откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).



На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу
позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват
срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и
от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел
единствения водоизточник - един ручей в източното подножие на връх Св.
Никола. В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се
сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден,
руско-българският отряд дава 250 убити и ранени.



Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори
турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч.
турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити,
но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване.
Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По
скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят
всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците,
когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ.
Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия.
Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с
войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ
Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р.
Дунав.



По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на
3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на
противника - на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки
по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Отбраната
на Шипка продължава и през

есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като "Зимно
шипченско стоене". Въпреки студа и мъглата, снежните бури и виелици,
защитниците на Шипка геройски бранят прохода.